Драми, пропуснати тренировки, неизплатени заплати, неприятни контузии, гръмки трансфери и разбира се победа с финалната сирена. Всичко това - само в съботното ток-шоу с водещ Тончо Питончев!
(тракане по клавиатурата, изсипано кафе, писък са секретарка. В далечината се чува гълъб, който се блъска неуморно в прозореца на студиото)
- Живомире, бе! Предаваме ли вече? (чува се истеричният глас на Тончо)
- Да, да. (отвръща предполагаемият глас на тон-режисьора)
"Опа! Здравейте, здравейте,здравейте драги радиослушатели и други случайно прелитащи птици. Тази седмица малко закъсняхме за нашата среща, но затова си има обективни причини, които ме е срам да ви призная."
Някъде отдалеч се чува гласът на Ани Розалинова - пищната репортерка на сериозно-публицистичното предаване за общо използване "Искрено и Драматично".
- Кажи им, Тони. Кажи им го!
- Тихо, Ани! Хората не са длъжни да знаят за нашите ...
- Ама, ама! Тонииии!
(чува се затръшване на врата, а после силен ритник по нея)
- Какво да ги правиш ... жени, драги радиослушатели и други видове хипопотами и носорози. Истината е, че бях отвлечен от извънземни същества, които бяха много любознателни и дружелюбни. Докато ме разпитваха за основите на баскетбола и за последните резултати от кръг 2 на лига II.4., ме въртяха леко и нежно в казан поставен върху романтично горящ огън. Тялото ми бе обсипано с различни по вид ароматни подправки. Чудо, чудо и приказ е да се работи с тях. Когато ги помолих да си взема кърпата ме погнаха с копия и лъкове. Мисля, че това е някаква тяхна местна церемония, която бяха длъжни да ми представят.
Едва, едва успях да се върна в своето измерение и какво да видя? Пътуването ми бе променило доста неща в пространствено-времевия континиум. Седем часа бяха изчезнали от битието на хората, парите можеха да се харчат без да намаляват като количество, а Ани ... Ани Розалинова си беше сложила още силикон!
Но нека не губим повече време. На първо място в нашето предаване ще пуснем запис с интервю на Луо Жилин от отбора на ЦСКА София, който в момента оглавява престижната класация за най-резултатен играч след 3 изиграни мача.
- Здрасти, Лу. Мога да те наричам Лу, нали?
- Здрасти, Тони. Разбира се, че можеш.
- Е, какво е усещането да си на върха в такава класация?
- О, ами чудесно. 30+ точки на мач е ... ами, да си призная, никога като дете, а по-късно и като юноша в младежки формации, не съм си представял, че ще стигна до такива резултати. Знаеш, че съм плеймейкър в отбора, а реално бележа повече точки от центровете ни.
- Да, това е вярно. Доста от феновете на баскетбола се чудят, с какво си по-добър от останалите. Каква е твоята тайна?
- Няма тайна. Всичко е здрави тренировки и правилно хранене.
- Мислиш ли за нещо, когато стреляш към коша?
- Да, разбира се. Всеки път преди да стрелям виждам как вкарвам от чиста стрелба.
- Е, драги конкурентни баскетболисти. Мисля, че е време и вие да опитате от тази тактика. Явно действа.
(Луо се смее)
- Лу, мога ли да те попитам още нещо? Малко е лично и може и да не искаш да отговориш.
- А, давай, Тони. Ако не искам да отговоря, просто няма да го направя ... Стига да си Окей с това.
- Да, да. Ето за какво тече реч - в нашата редакция пристигат доста въпроси относно теб. Явно имаш солидна фенска база, но има нещо, което притеснява всичко твои почитатели. Ти си родом от Пекин, но имаш руска фамилия, нали?
- Жилин? О, да. Баща ми е руснак, а майка ми е китайка. Тя е учила в Москва през 70-те години, харесва се с баша ми и вместо да останат в Москва, се местят в Китай отново.
- Това е много интересно. С какво се е занимавал баща ти?
- Бивш военен.
- Какво си придобил от него?
- Основно качества - стриктност, точност, тактика.
- Окей. Имам последен въпрос към теб. При майка от Китай и баща - руснак, защо си цветнокож?
- Не мисля, че мога да ти дам точен отговор на този въпрос, Тони.
- Нищо, нищо. Продължавай да бележиш точки.
- Окей. До нови срещи.
---