(гласове от бекстейджа)
- Г-н Текерлеков, може ли да не ми зяпате циците така?
- Ами, аз ... мога, но мисля, че е ...
- Че е какво, г-н Текерленов?
- Ами, ... мисля, че е наложително.
Следва нашата рубрика "Може би са те." със специален водещ Ани Розалинова.
- Здравейте, драги слушатели. Сега ще се опитаме да надникнем в любопитния свят на Иван Текерлеков от отбора на "Балъците", който от скоро е и създазател в националната гарнитура. Здравейте, г-н Текерлеков.
- Здрасти, Ани.
- Е, разкажи ни своята история.
- Ами, няма много за разказване. Просто, вчера видях извънземно. Или май това не е правилната дума - ако го бях видял, нямаше да се спъна с него.
- Много интересно. И къде се случи това?
- Ами, пред новия фонтан на "Витошка".
- Онази грозотия?
- Да, същата. Всички знаем, за коя грозотия става въпрос. И така де.
- Опишете го поне с няколко думи.
- Беше малко. Зелено, с клепнали уши. Когато за първи път го видях имаше сълзи в очите му. Мисля си, че му бях набил едно-две колена при падането си на земята.
- И какво направи после то?
- Ами, спря да плаче и се усмихна. После се опита да ми каже нещо като скороговорка : "Ививививи, автоавтоавто." Попитах го какво иска на чист македонски диалект, а то повтори въпросително и умолително : "автоавтоавтоавто".
- Покъртителна история, г-н Текерлеков.
- Да, наистина.
- И какво направихте вие?
- А, как какво? Купих му кола, стиснах му ръката и му казах да си ходи.
- Но ... може ли едно извънземно да управлява кола наистина?
- Искаше - дадох му. Снощи, някъде в просъницата се усетих, че малчуганът може би е искал автограф, но от тази мисъл сами ми стана смешно. Завъртях се на другата страна и просто заспах.
- Възможно ли е да сте имали халюцинации?
(Мълчание)
- Ами, виждате ли ... беше късно, бях пил същата вечер. Фонтанът на "Витошка" наистина изглежда отвратително. Помня, че си говорих с извънземното, а на следващия ден се оказа, че колата ми я няма. Имах датчик за следене. Активирах го и видях, че сочи към планетата Плутон.
- Плутон от доста време не е планета.
- Така ли?
- Да, беше понижена от група научни работници.
- Колко тъжно. Е, поне си има кола да обикаля насам-натам.
- Да, много благородно от ваша страна, г-н Текерлеков.
---
Няколко милиона километра по-далеч от Слънцето, един баща гълчеше своя син :
- Каква е тази отвратителна безвкусица? Не те ли е срам да ми идваш с тоя боклук?
- Това е авто!
- Автограф? Тази грозотия е автограф?
Малкото поклати бързо глава в знак на повърждение.
- Текерлеков ли ти го даде? - попита със съмнение в гласа по-възрастния.
- Да, да. Ив, Ив, Ив. - започна да подскача малкото.
- Е, добре. Ще го сложим в рамка и ще го закачим над камината в кухнята. Но само при едно условие - ако час по-бързо си вземеш хапчетата. Пак си започнал да заекваш, моето момче.
Баща поглади малкото по главицата и се усмихна завършил вече със своята престорена строгост. Пак можеше да бъде добрия баща, когото всички познаваха.
- Тате ... - каза малкото след като нагълта разни лекарства - Те имат космически кораб!
- Така ли? - повдигна вежни бащата. - И? Кога да ги очакваме?
- О, не знам. Стоях пред него, когато дойде Иван. Изглежда, че го захранват с ... вода.
И двамата - баща и син прихнаха да се смеят ...
---
Само на мен ли ми се струва, че в това предаване има твърде много извънземни и твърде малко неща свързани с баскетбола?